Ще си отида аз и пак слънцето ще грее
животът ще препуска и след мен
във въздуха наситен с разни йони
ще пърхат сини пеперуди, но без мен.

И Земята няма да застине
ще се върти тя даже по-бързо от преди
ще по тъгуват близките ми може би за мене
и живота отново, като река ще потече.

Но след мен все пак ще останат
стиховете писани за моите деца
ще ги намерят в шкафа, когато те пораснат
прахта им ще издухат и ще се опитат да ги прочетат.

И в тях цялата си обич аз събрала
ще им разказвам за изминалите дни
за майка им и как е тя живяла
за любовта към тях, заради която
дълго време химикала е държала.

Дано е така! Да бъде! Успех!