Усмихна ли се или слънцето надникна
в очите ти с преливащи с тъга
от синьото им, разлята нежност
заприиждаха вълна подир вълна.

Денят, не прежалил още мрака
докосващо разтвори се пред теб
с крило на чайка вятъра помаха
за шепна тихо морският ни бряг.

Там спомените бризно ти отнеха
всяко кътче, скътано за мен
подобно злато пясъка стопи се,
а вятъра безсмислено се влюби в теб.

Усмихна ли се или слънцето надникна
в очите ти със сияйна светлина
от синьото им, разлято светло
заприиждаха вълна подир вълна.

Истинска Поезия... С дълбоко уважение към вас!!! Не го приемайте лично, не ви задължава с нищо...
Поздрав!

..с крило на чайка вятъра помаха
за шепна тихо морският ни бряг.
Това е любимия ми откъс, а с повтарящия се край има тенденция да бъде запомнящо се и силно. Страхотно е. Явно човека със сините очи е много красив:) Прегръдки от мен! Липсваше ми!