Изгубени мечти За какво са ми всичките тези мечти
щом изгубих те, няма те вече
и не ще видя твоите красиви очи
отлетя като гълъб, ангел в небето си вечен.

Спомени чудни пред мен се въртят
като калейдоскоп цветен живота преминава
няма го волният, непринуден чист смях
в миналото остана нашият шепот.




Приятелю славен от бързане аз не разбрах
не усетих как живота със теб се сбогува
щастието жадувано със теб аз познах
обичам те макар че скоро няма да те видя.

Знам, че там горе на небесният свят
място до теб ще ми пазиш ревниво
липсваш ми, о само да знаеш как
честичко аз посядам на гроба ти и снимката гледам.

За какво ми са всичките тези мечти
щом до мен те няма приятелю верен
спомням си как заедно тичахме от ранни зори,
а после се влюбихме лудо...

Тъжен, красив и много много искрен! Поздравявам те!

но красиво написано

:'( Натъжи ме, мило момиче!

Тъжно и искрено поднесено!