Обичам сутрин бризът да ме гали
и да припалва пламъче в очите ми,
морето да ми шепне и да се вълнува
от всяка моя дума или пък бездумие.

По стъпките заглъхнали от много хора
да ходя и да ме приветства слънцето затулено,
по къдрите дантелени на вълнолома
да се разливам, както се разлива прилив безмоторен.

Обичам сутрин да ме глези нежно вятърът
и в ушлето да ми шепне своите тайни,
а аз прегърнала го, него - без остатък,
да му се отдам и пак да бъда цяла.