Понякога от болка аз съм сива
и целият ми свят е посивял
болно ми е, а дъжда във мен напира
и навън е мрак, навън припада мрак.

Ръцете ми протегнати увисват
прокъсва се сърцето ми-платно
вратата ми затворена въздъхва,
звънеца ми и той е онемял.

Понякога от болка посивявам,
когато си отива нещо в мен вали
откъсва се парченце за приятел
 боли, о Господи, кога ще отболи.


 

И мен ме боли така... понякога...
Щом те боли - значи си жива...
Светла вечер! :)

:((((

но понякога в болката се чувствам жива, Марти, добре е , че ми го напомни.Благодаря!

Здравей, Нанита!
Боли ....., а щом приятелят
е истински.....
съмнявам се, дали...
ще отболи!
Хубава вечер!:)))

след време някой друг приятел ще ме отиши, а до тогава мрак в душата ще цари...Благодаря Ваня