Бленувам в сънищата си пълнолуния
на яве с устни ги рисувам
летя във мислите си безметежни
невъзможна за себе си танцувам.

Възкръсвам след обиди жалки
криле разтърсвам изпепелени
и пак нагоре, към небето
стремглаво себе си намирам.

А подир мен-пепел навсякъде
вятъра разнася фениксови остатъци
живота-последната Голгота
а след нея маслинови предверия.  

след изпепелените надежди пак да можем да полетим...
прекрасен стих, прекрасен... близко ми е твоето усещане...
сърдечен поздрав за теб, nanita...

Хубаво е да възкръсваш!...