Моят свят е пълен с шепоти
с неизказани изповеди и премълчани тайни
още миг и ще прелеят очите ми
от чужди блянове и изслушани тайни.

Раменете ми увиснали са , натежали от думи
уморено натоварени от тиражни приказки
косите болеят, побелели от чакане,
устните- изронени от стенания по тебе.

Само душата ми все още държи се
тишината е някак объркано понятие
моят свят е пълен с шепоти
с неизказани изповеди и премълчани тайни....

R.S. Но само понякога...
 

силно, вълнуващо написано...
поздравявам те...

Целувките са от мен

колко силно и с повторението става още по-добро! Поздрави от мен!