Когато се завръщам в моят град
изпълва ме хаотично вдъхновение
вината ме съпътства всеки път,
зазижда ме в неизпълнените обещания.

И казвам си по-често: Ще ида на брега
в леглото морско да отърся чужди помисли...
Но щом препусне пак мъчителен деня
забравям в ежедневните дела словата си.

В крехкото си щастие надявам се
за миг поне да надникна в себе си,
когато се завръщам у дома да отделя
поне минута на морето, на града, и на мечтите позабравени....


 

:)

А плажа ще те чака...