В предверията тихи на душата
стаени думите /ми/ притихнали лежат
с мечтите смели изчакват да политат
опърпани, измъчени за кой ли път.

В палитрата на сричките им звучни
прозира мисълта ми волева до край
трепери щастието/ми/ нейде в редовете
летя и падам с тях, без доза страх.

И плача, дори и само в рими
редя и преосмислям всичко в своя свят,
а в предверията тихи на душата/ми/
стаени думите /ми/ притихнали лежат.

и много красиво... поздравявам те..

Не се сдържай. Много красиво написано!