Този град така ми  прилича
птица съм в топлата му гръд
пълзи по вените ми и се стича
морето, небето, топлата пръст.

Аз за него знам съм родена
той крила е разперил за мен
как и защо така го обичам
е загадка, но в сладък рефрен.

И не мога щом го напусна
за миг да не сънувам море
щастието дори ме напуска
моят град е с най-синьо небе.

Този град така ми прилича
чувствам се негово първо дете
не ме съдете,обичта ни взаимна
носи в себе си това чудно море.  

...един прекрасен град!!!обичам го.....Поздрав за хубавия стих